Как да сме симпатични, без да угаждаме на другите
Трябва да поставим граници на нещата, които правим за околните, и да се научим да казваме “не ”
Пандемията нанесе огромни вреди върху чувството на хората, че се нуждаят от себеподобни, и в метода, по който те се свързват. Психолози предизвестяват, че започваме да се отдалечаваме един от различен, което е противоестествено за индивида. Освен това губим дарба вярно да преценяме по какъв начин да се държим, с цел да печелим съидейници и да извличаме оптималната изгода от общуването с тях.
Все по-често се следят крайности като асоциално държание или пък блян да угаждаш на другите, с цел да те харесват. И защото това са положения, които мъчно се разпознават като проблем от неспециалисти, страдащите от тях нормално късно получават помощ.
“Угаждането не е здравна диагноза или личностна характерност, която психолозите мерят. Възприема се по-скоро като всекидневен етикет, който хората употребяват, само че това е друго от черти като добрина, благотворителност или алтруизъм. Въпреки че множеството от нас могат да вършат уравновесен и умишлен избор дали и какви услуги да извършат за различен, настроилите се да угаждат мъчно споделят “не ”. Те са склонни да се съгласяват с неща, които не желаят или не могат да създадат ”, споделя общественият служащ Даниел Уейд пред “Медикъл нюз тудей ”.
В това се крие и огромната разлика с естествената ни потребност да се усещаме обичани и ценени, да ни считат за симпатични и да търсят контакт с нас. Точно поради нея сме склонни от време на време на саможертви като предоставяне на пари, обособяване на персонално време или сила за дадена идея. И това не е нещо неприятно, тъй като алтруизмът или желанието да се оказва помощ на другите е обща човешка линия.
Когато обаче се стремим да вършим всичко, с цел да угодим на някого, прикривайки своите същински стремежи и усеща, към този момент нещата стават нездравословни за нас. “Първоначално може краткотрайно да се почувствате добре, само че това няма по какъв начин да трае дълго. Причината е, че правейки само неща за другите, в последна сметка имаме по-малко запаси да се грижим за самите себе си ”, изяснява Даниел Уейд.
По думите ѝ измежду признаците, че тръгваме по наклонената повърхност на угаждането, са постоянното вдишване на спомагателна работа, ангажирането с прекомерно доста проекти, отговорности и планове. Избягва се изложение на противоречие, с цел да не се стига до търкания. Появява се възприятие на стеснение, когато отхвърляме на молба, даже когато сме стигнали до извода, че е голословна. Движеща мощ става нежеланието да се стига до търкания, а не преследването на фантазии и хрумвания.
В резултат започваме да усещаме напън, че би трябвало постоянно да сме другарски настроени, благи или радостни когато и да е, да оставяме своите потребности на назад във времето и все по-малко да имаме време за себе си. В съзнанието ни се загнездва мисълта за отчаяние, че останалите се възползват от нас, и в действителност в никакъв случай не можем да бъдем себе си, с цел да ни харесват. Страдаме, упрекваме се, само че не смеем да обърнем другия край, тъй като се опасяваме да не изгубим дребното, което имаме.
Специалисти по човешки взаимоотношения обаче споделят, че угаждането е по-скоро етикет, в сравнение с диагноза. Най-често се дължи на ниско самочувствие, защото смятащите, че костват по-малко от другите, са склонни да омаловажават своите потребности. Други пък се пробват да угодят, тъй като се усещат обезпокоени да се впишат в дадена среда. Страхуват се от отменяне и спорове. В множеството случаи това е обвързвано със фамилната среда и възпитанието.
“Разрушаването на модела за глезене лишава време и старания, само че води до по-голямо самочувствие, задоволство и по-здрави взаимоотношения. Всяка стъпка към вашата достоверност дава мощ да живеете съгласно вашите условия, освободени от бремето да търсите утвърждение от другите ”, споделя пред “Дейли мейл ” британският психолог Лалита Суглани. Тя акцентира, че угаждането има доста пластове и е значимо, първо, да ги изследваме, преди да стартираме да се освобождаваме от старите модели на държание и да живеем, без да сме прочувствено свързани с всички към нас.
Освен лекарска процедура лекар Суглани има и персонален опит по въпроса. “Спомням си, че когато започнах това пътешестване, най-трудната част беше да изпитам състраданието към себе си. Осъзнах, че мога да го предложа на всички към мен, само че не и на самата себе си ”, признава психоложката.
Затова тя поучава преди всичко да подредим потребностите си по приоритет и да стартираме да се грижим за своето благоденствие, без да се усещаме отговорни. Да си сложим граници на нещата, които вършим за другите, и да се научим да споделяме “не ” на тези, които не подхождат с нашите полезности или цели.
Да си дадем сметка за неповторимите качества, които притежаваме, и да се откажем от потребността от непрекъснато утвърждение. За да развием по-силно възприятие към себе си, е добре също да проучим още веднъж своите ползи и пристрастености.
“Бъдете положителни към себе си и си прощавайте несъвършенствата. Не е належащо да сте съвършени. Избягвайте да се ангажирате с прекомерно доста неща и поемете единствено това, с което можете да се справите ”, предлага Лалита Суглани.
Повтаряйте си постоянно, че да си приветлив, не значи да угаждаш на близките за всичко, а да умееш да ги увличаш да споделят и твоите ползи и дела. Така се получава същинско другарство и изгодите за всички участващи в него са по-големи.
Пандемията нанесе огромни вреди върху чувството на хората, че се нуждаят от себеподобни, и в метода, по който те се свързват. Психолози предизвестяват, че започваме да се отдалечаваме един от различен, което е противоестествено за индивида. Освен това губим дарба вярно да преценяме по какъв начин да се държим, с цел да печелим съидейници и да извличаме оптималната изгода от общуването с тях.
Все по-често се следят крайности като асоциално държание или пък блян да угаждаш на другите, с цел да те харесват. И защото това са положения, които мъчно се разпознават като проблем от неспециалисти, страдащите от тях нормално късно получават помощ.
“Угаждането не е здравна диагноза или личностна характерност, която психолозите мерят. Възприема се по-скоро като всекидневен етикет, който хората употребяват, само че това е друго от черти като добрина, благотворителност или алтруизъм. Въпреки че множеството от нас могат да вършат уравновесен и умишлен избор дали и какви услуги да извършат за различен, настроилите се да угаждат мъчно споделят “не ”. Те са склонни да се съгласяват с неща, които не желаят или не могат да създадат ”, споделя общественият служащ Даниел Уейд пред “Медикъл нюз тудей ”.
В това се крие и огромната разлика с естествената ни потребност да се усещаме обичани и ценени, да ни считат за симпатични и да търсят контакт с нас. Точно поради нея сме склонни от време на време на саможертви като предоставяне на пари, обособяване на персонално време или сила за дадена идея. И това не е нещо неприятно, тъй като алтруизмът или желанието да се оказва помощ на другите е обща човешка линия.
Когато обаче се стремим да вършим всичко, с цел да угодим на някого, прикривайки своите същински стремежи и усеща, към този момент нещата стават нездравословни за нас. “Първоначално може краткотрайно да се почувствате добре, само че това няма по какъв начин да трае дълго. Причината е, че правейки само неща за другите, в последна сметка имаме по-малко запаси да се грижим за самите себе си ”, изяснява Даниел Уейд.
По думите ѝ измежду признаците, че тръгваме по наклонената повърхност на угаждането, са постоянното вдишване на спомагателна работа, ангажирането с прекомерно доста проекти, отговорности и планове. Избягва се изложение на противоречие, с цел да не се стига до търкания. Появява се възприятие на стеснение, когато отхвърляме на молба, даже когато сме стигнали до извода, че е голословна. Движеща мощ става нежеланието да се стига до търкания, а не преследването на фантазии и хрумвания.
В резултат започваме да усещаме напън, че би трябвало постоянно да сме другарски настроени, благи или радостни когато и да е, да оставяме своите потребности на назад във времето и все по-малко да имаме време за себе си. В съзнанието ни се загнездва мисълта за отчаяние, че останалите се възползват от нас, и в действителност в никакъв случай не можем да бъдем себе си, с цел да ни харесват. Страдаме, упрекваме се, само че не смеем да обърнем другия край, тъй като се опасяваме да не изгубим дребното, което имаме.
Специалисти по човешки взаимоотношения обаче споделят, че угаждането е по-скоро етикет, в сравнение с диагноза. Най-често се дължи на ниско самочувствие, защото смятащите, че костват по-малко от другите, са склонни да омаловажават своите потребности. Други пък се пробват да угодят, тъй като се усещат обезпокоени да се впишат в дадена среда. Страхуват се от отменяне и спорове. В множеството случаи това е обвързвано със фамилната среда и възпитанието.
“Разрушаването на модела за глезене лишава време и старания, само че води до по-голямо самочувствие, задоволство и по-здрави взаимоотношения. Всяка стъпка към вашата достоверност дава мощ да живеете съгласно вашите условия, освободени от бремето да търсите утвърждение от другите ”, споделя пред “Дейли мейл ” британският психолог Лалита Суглани. Тя акцентира, че угаждането има доста пластове и е значимо, първо, да ги изследваме, преди да стартираме да се освобождаваме от старите модели на държание и да живеем, без да сме прочувствено свързани с всички към нас.
Освен лекарска процедура лекар Суглани има и персонален опит по въпроса. “Спомням си, че когато започнах това пътешестване, най-трудната част беше да изпитам състраданието към себе си. Осъзнах, че мога да го предложа на всички към мен, само че не и на самата себе си ”, признава психоложката.
Затова тя поучава преди всичко да подредим потребностите си по приоритет и да стартираме да се грижим за своето благоденствие, без да се усещаме отговорни. Да си сложим граници на нещата, които вършим за другите, и да се научим да споделяме “не ” на тези, които не подхождат с нашите полезности или цели.
Да си дадем сметка за неповторимите качества, които притежаваме, и да се откажем от потребността от непрекъснато утвърждение. За да развием по-силно възприятие към себе си, е добре също да проучим още веднъж своите ползи и пристрастености.
“Бъдете положителни към себе си и си прощавайте несъвършенствата. Не е належащо да сте съвършени. Избягвайте да се ангажирате с прекомерно доста неща и поемете единствено това, с което можете да се справите ”, предлага Лалита Суглани.
Повтаряйте си постоянно, че да си приветлив, не значи да угаждаш на близките за всичко, а да умееш да ги увличаш да споделят и твоите ползи и дела. Така се получава същинско другарство и изгодите за всички участващи в него са по-големи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ